Програмиране на роботи KUKA с езика KRL – 1 част
KUKA Robot Language (KRL) е специализиран програмен език, създаден от KUKA за управление на техните индустриални роботи. Той е базиран на синтаксис, подобен на Pascal, и предоставя мощни инструменти за програмиране на движения, обработка на сигнали и взаимодействие с външни устройства.
Основни компоненти на програма за KUKA робот
Една програма за KUKA робот се състои от няколко основни компонента:
- Задачи: Това са отделни части от програмата, които изпълняват специфични функции. Например, една задача може да бъде „вземи детайла“, а друга – „постави детайла на конвейера“.
- Движения: Това са команди, които определят как роботът ще се движи от една точка в пространството до друга. Може да има линейни движения, кръгови движения, движения по сложни траектории и др.
- Условия: Условията позволяват на програмата да взема решения въз основа на определени критерии. Например, роботът може да провери дали един сензор е активиран и ако е така, да изпълни определена последователност от действия.
- Променливи: Променливите са места в паметта на робота, където се съхраняват различни видове данни. Те могат да приемат различни стойности по време на изпълнението на програмата.
- Цикли:Циклите позволяват на програмата да изпълнява определена последователност от инструкции многократно. Например, роботът може да повтаря действие като „вземи детайла“ и „постави детайла“ няколко пъти.
Типове данни
В програмирането на KUKA роботи се използват различни типове данни, за да се представят различни видове информация. Някои от основните типове данни са:
- Числа: Използват се за представяне на количествени стойности, като например координати, скорости, сили и др.
- Текст: Използва се за представяне на текстова информация, като например имена на променливи, съобщения и др.
- Логически стойности: Могат да имат само две стойности: Истина (TRUE) или Неистина (FALSE). Използват се за представяне на условия.
- Масиви: Масивите са структури от данни, които позволяват съхранението на множество стойности от един и същи тип.
Например:
- Число: Координатата X на точката, до която трябва да се движи роботът (например, X = 100 mm)
- Текст: Името на една променлива, която съхранява текущата позиция на робота (например, Position)
- Логическа стойност: Резултатът от проверка дали един сензор е активиран (например, Sensor_Activated = TRUE)
- Масив: Списък от координати, които определят траекторията на движение на робота
Структура на програма за KUKA робот
Основна структура на програмата
Програма за KUKA робот се изгражда от последователност от инструкции, които определят действията, които роботът трябва да изпълни. За да се организира по-добре кодът и да се улесни разбирането и поддръжката, програмите се структурират в модули, функции и подпрограми.
- Модули: Това са логически самостоятелни части от програмата, които изпълняват определена задача. Модулите могат да съдържат множество функции и подпрограми.
- Функции: Функциите са подпрограми, които изпълняват конкретно действие и връщат резултат. Например, функция може да изчислява разстояние между две точки или да проверява дали един сензор е активиран.
- Подпрограми: Подпрограмите са подобни на функциите, но не връщат резултат. Те се използват за групиране на множество инструкции, които се изпълняват многократно в програмата.
Дефиниране на променливи и константи
Променливите са места в паметта на робота, където се съхраняват данни, които могат да се променят по време на изпълнение на програмата. За да дефинираме променлива, използваме следния синтаксис:
DECL REAL myVariable
Тук DECL
означава „декларирай“, REAL
указва, че променливата е от тип „реално число“, а myVariable
е името на променливата.
Константите са стойности, които не могат да бъдат променени по време на изпълнение на програмата. За да дефинираме константа, използваме следния синтаксис:
CONST REAL pi = 3.14159
Тук CONST
означава „константа“, а pi
е името на константата.
Организация на програмата
Основната програма е точката, от която започва изпълнението на програмата. Тя съдържа основните стъпки, които роботът трябва да изпълни. Подпрограмите се използват за организиране на кода и за извършване на повтарящи се задачи.
Пример за структура на програма:
; Главна програма
MAIN ()
; Деклариране на променливи
DECL REAL x, y, z
; Извикване на подпрограма за инициализация
INIT()
; Основен цикъл на програмата
WHILE TRUE DO
; Извършване на различни задачи
MOVE TO P1
CALL SUBROUTINE1
CALL SUBROUTINE2
ENDWHILE
ENDMAIN
; Подпрограма за инициализация
SUBROUTINE INIT()
; Инициализиране на променливи и настройки
ENDSUB
; Подпрограма за изпълнение на задача 1
SUBROUTINE SUBROUTINE1()
; Код за изпълнение на задача 1
ENDSUB
; Подпрограма за изпълнение на задача 2
SUBROUTINE SUBROUTINE2()
; Код за изпълнение на задача 2
ENDSUB
В този пример:
MAIN()
е главната програма.INIT()
е подпрограма за инициализация, която се изпълнява веднъж в началото на програмата.SUBROUTINE1()
иSUBROUTINE2()
са подпрограми, които изпълняват различни задачи.WHILE TRUE DO ... ENDWHILE
създава безкраен цикъл, в който се изпълняват основните задачи на робота.MOVE TO P1
е команда, която кара робота да се движи до точка P1.CALL SUBROUTINE1
иCALL SUBROUTINE2
извикат съответните подпрограми.
Инструкции за движение на KUKA робот
Задаване на движения
Задаването на движения на KUKA робот се осъществява чрез специфични команди в програмата. Тези команди определят типа на движението, целевата позиция и други параметри като скорост и ускорение.
Видове движения:
- Линейни движения: Роботът се движи по права линия между две точки в пространството.
- Кръгови движения: Роботът се движи по кръгова траектория около определена ос.
- Точкови движения: Роботът се позиционира в точно определена точка в пространството без да се движи по конкретна траектория.
- Пътеви движения: Роботът следва предварително зададена пътека, която може да бъде комбинация от линейни и кръгови сегменти.
Координатни системи
За да се определи позицията на робота и на обектите в работната му зона, се използват различни координатни системи. Най-често срещаните са:
- Картезианска координатна система: Оси X, Y и Z, които се пресичат под прав ъгъл. Позицията на точка се определя от три координати (X, Y, Z).
- Цилиндрична координатна система: Използва радиус (R), ъгъл (θ) и височина (Z). По-удобна за описание на кръгови движения.
- Сферична координатна система: Използва радиус (R), два ъгъла (θ и φ). Подходяща за описание на движения в сферична област.
Изборът на координатна система зависи от конкретната задача и геометрията на работната зона.
Задаване на скорости и ускорения
Скоростта и ускорението на движението на робота могат да бъдат зададени чрез различни параметри в програмата.
- Линейна скорост: Определя скоростта на движение по права линия.
- Ъглова скорост: Определя скоростта на въртене около ос.
- Ускорение: Определя скоростта, с която се променя скоростта на движение.
Контролиране на динамичните характеристики:
Чрез внимателно настройване на скоростта и ускорението могат да се оптимизират движенията на робота и да се избегнат претоварвания на механизма. Например, при работа с деликатни детайли е необходимо да се зададат ниски скорости и ускорения, за да се предотврати повреждането им.
Пример за команда за движение:
MOVE L P1
Тази команда кара робота да се движи по линейна траектория (L) до точка P1, която е предварително дефинирана в програмата.
Важно: За да се осигури безопасност и ефективност на работата на робота, е необходимо внимателно да се планират и програмират движенията му.
Очаквайте продължение на нашата статия „Програмиране на роботи KUKA с езика KRL“! Във втората част ще задълбаем в условните конструкции и цикли, ще разгледаме взаимодействието на робота с други устройства и ще ви представим възможностите за офлайн програмиране и симулация.
Следете новините на Artec Robotics !
Конзола
Конзолата на роботи KUKA е интерфейс, чрез който операторите и програмистите могат да взаимодействат с робота, изпълнявайки команди, настройвайки параметри и наблюдавайки състоянието на системата, обикновено чрез програмируемия контролер KUKA SmartPAD.

НАПРАВИ ЗАПИТВАНЕ
